Напук
Животът ни показва среден пръст
всеки месец, всеки ден, минута.
Да не приемаме безмълвно този кръст,
а да сменим изцяло маршрута.
Видели всичко с други две очи,
различен ъгъл да ни ръководи,
когато и Късметът ни мълчи
и все ни дебнат рифове подводни.
Да влезем в друга роля за момент,
да видим други шансове, надежди,
забравили за всеки сантимент,
който неразумно ни подвежда.
Напук на гняв и пошлост, бяс и смут,
да впрегнем тази кучка зла Съдбата
и на Късмета си да теглим шут,
да влезем през прозореца, залостят ли вратата.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
