Възхвалявай всички твари
от пчелички до калмари,
любовта недей забравя,
че сърцата разтуптява
и луната, и звездите
да присъстват в стиховете
а за политика не пиши,
че гладен ще останеш ти
и във други времена
заклеймен ще си, уви!
Думите ти в рими
убиват без куршуми
и за своето спокойствие
твори за меланхолия с безволие.
В историята си голяма
ние търсим свойта слава
а в днешни времена
стъпваме едва-едва,
тренираме вес ден да не ядем
щом се пробудиш ти аха, аха
залъгват те веднага със трева
след това, във прангите си окован
и сто процента закован.
Ти не пипай без ръжен в жарта
друг да изгори, но не и ти
че някой бил ти бил шамар...
Какво пък?
Нали си оцелял
макар и в кал!
Може и да не се приеме
написаното тук от мене
но пък никак не ми дреме!
Пиша и се забавлявам,
не да страдам и се кланям,
а си имам и амнезия
и не моля за протекция!
© Румяна Друмева Todos los derechos reservados