11 nov 2021, 20:53

Напътствия за хуманно дресиране 

  Poesía
580 1 13

Възхвалявай всички твари

от пчелички до калмари,

любовта недей забравя,

че сърцата разтуптява

и луната, и звездите

да присъстват в стиховете

а за политика не пиши,

че гладен ще останеш ти

и във други времена

заклеймен ще си, уви!

Думите ти в рими

убиват без куршуми

и за своето спокойствие

твори за меланхолия с безволие.

В историята си голяма

ние търсим свойта слава

а в днешни времена

стъпваме едва-едва,

тренираме вес ден да не ядем 

щом се пробудиш ти аха, аха

залъгват те веднага със трева

след това, във прангите си окован

и сто процента закован.

Ти не пипай  без ръжен в жарта

друг  да изгори, но не и ти

че някой бил ти бил шамар...

Какво пък?

Нали си оцелял

макар и в кал!

Може и да не се приеме

написаното тук от мене

но пък никак не ми дреме!

Пиша и се забавлявам,

не да страдам и се кланям,

а си имам и амнезия

и не моля за протекция!

© Румяна Друмева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Таня! Моля за извинение, за закъснялата ми благодарност от посещението на моя страничка, но оправдание нямам, освен разсеяност! Благодаря от сърце и с пожелания за творчески импулси!
  • Браво!
  • Благодаря, Сенилга! Със силна прегръдка и от сърце!
  • "а си имам и амнезия
    и не моля за протекция!" - это вызов себе.
    Очень сложно это выразить - Вам удалось - Браво!
  • Бени..благодаря ти! Твоето присъствие тук, ме радва. Благодаря за отделеното време и коментара!
  • Много истини си изрекла в това стихотворение, Руми!...
    Дано повече читатели разберат посланията ти...
  • Лиде, благодаря за подкрепата! Набираш смелост, когато нямаш нищо материално зад себе си! Може и по тази причина да са побеждавали в битките някога..Благодаря ти!
  • Много си го мислят. но все някой трябва да го изрече. Браво за смелото попадение, Руми!
  • Отдалече се вижда по- добре, Младене..хората сме несъваршени, но в някои страни в познати географски ширини, много им личи! Страхът е по- голям от глада и неправдата! Благодаря ти за коментара и сърчицето!
  • Права си, Руми, че ни дресират хуманно. До такава степен, че развиваме стокхолмския синдром за лично мазохистично удовлетворение. Оставаме без сърце и душа в една Матрица, която сякаш става наше символ верую.
    Поздравление за интелектуалната поетична провокация!
  • Съмишленик! Зарадва ме, Миночка! Благодаря ти от сърце!
  • Точно така е, Руми!
  • Майче, благодаря много! С прегръдка!
Propuestas
: ??:??