11 jul 2005, 22:13

Наричам те

Poesía

1.4K 0 2

Мразя те!
Дъждът вали безспирно.
Същият, под който бягахме.
От същото небе.
Стой мирно,
няма да боли!
Поне не теб...
Мразя те!
Неискам да поемаш вината,
стига ми, че имам кой да виня...
Времето?
Не трябва да е фактор във това...
Мразя те, защото съществуваш!
Чуваш ли?
Не чуваш...
Както винаги!
С какво да те опиша?
Със метафори?
С какво да те наричам?
Със лъжи?
Мразя те!
И ще те нарека омраза!
Нищо, че любов си ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petinka67 (Петя Кръстева)

Харесах си го!
Поздрави!
/оправи Неискам/

2007-03-11T19:46:46+02:00
Alyaska (Суси)

На мен много ми хареса стиха ти и се очудвам, че няма никакви коментари

2007-03-11T19:25:54+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0