Наричам те по име
Слънце, звезда, луна те наричам,
но ти си много повече от тези неща.
Тях не мога да прегърна, а така те обичам,
целувам те и ме топли силно обичта.
Затова ще оставя Слънцето да грее
и да гледа как се държим за ръце.
Звездата да ни снима как се смеем,
а Луната да надникне в моето сърце.
А теб, нали толкова много те обичам
и когато сме заедно, просто сияя.
С името ти нежно ще те наричам,
което е тайна, аз да си призная.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados
