11 may 2008, 16:28

Нарисувай ме, художнико...

  Poesía
1.8K 0 6

Нарисувай ме, художнико...

 

Нарисувай ме, художнико, вгради ме,

на белия си лист живот създай,

чрез сенките на пурпурния молив изплети ме,

душата ми, кървяшите очи извай.

 

Не ме съзирай, авторе, замахвай,

две линии на кръст е моят силует,

тъгата и гнева ми не премахвай,

те връх са взели в своя пирует.

 

Отпращаш ме, художнико, недей,

увенчай лика на мъртвия поет,

с финес на листа черната боя излей,

подпиши се, златна рамка изкови - портрет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...