May 11, 2008, 4:28 PM

Нарисувай ме, художнико...

  Poetry
1.8K 0 6

Нарисувай ме, художнико...

 

Нарисувай ме, художнико, вгради ме,

на белия си лист живот създай,

чрез сенките на пурпурния молив изплети ме,

душата ми, кървяшите очи извай.

 

Не ме съзирай, авторе, замахвай,

две линии на кръст е моят силует,

тъгата и гнева ми не премахвай,

те връх са взели в своя пирует.

 

Отпращаш ме, художнико, недей,

увенчай лика на мъртвия поет,

с финес на листа черната боя излей,

подпиши се, златна рамка изкови - портрет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...