26 nov 2021, 13:11

Нарисувай ми България

  Poesía » Civil
997 2 3

Нарисувай ми, художнико, България!
В отражението на сълза я нарисувай!
Изплакана от майка, брат, сестра,
пресъхнала в сърцата на бащите.

Нарисувай ми, художнико, България,
в ореол, от подвизи изстрадани,
от битки... напоена с кръв земя,
която помни, по която аленеят макове.

Нарисувай ми, художнико, България,
в уханието на красива роза,
да разпръсква аромата в утринта,
да разнася ехото на древната история.

Нарисувай ми, какво сме дали на света,
прокудени, разпръснати в четири посоки.
Как във всяко кътче днес живее смелостта
на Българския дух и силата на словото.

Нарисувай ми, художнико, България!
Нарисувай я...така я нарисувай...
да кънти като камбанен звън в зора,
да отеква вярата в сърцата на децата ни.

 

26.11.2021г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът е прекрасен Теди, наситен с много дълбоки истински чувства! Поздравявам те!
  • Здравейте, г-н Георги Колев! Тази сутрин констатирах, че имам блокиран профил, без аз да съм го блокирала, списъкът ми е празен в блокирани! Искам да знам злонамерено ли е деянието или е случаен бъг? И къде е поверителността на профила ми?
  • Прекрасен стих, Теди! Имаш моите почитания!
    А художника ти е отговорил с много красив стих!

Нарисувай ми 🇧🇬

"Нарисувай ми, художнико, сълза"*,
но тя да бъде от кристал и само моя.
Когато в мен настъпи есента,
да приюти на дните ми покоя.
Нарисувай ми, художнико, мечта, ...
1.9K 4 11

България 🇧🇬

ТОВА Е ТЯ!
Щурецът уморен заспива,
роса е блеснала в тревата,
птича песен се разлива,
навред разпуква се зората. ...
1K 2 5

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...