Нарисувай ми България
Нарисувай ми, художнико, България!
В отражението на сълза я нарисувай!
Изплакана от майка, брат, сестра,
пресъхнала в сърцата на бащите.
Нарисувай ми, художнико, България,
в ореол, от подвизи изстрадани,
от битки... напоена с кръв земя,
която помни, по която аленеят макове.
Нарисувай ми, художнико, България,
в уханието на красива роза,
да разпръсква аромата в утринта,
да разнася ехото на древната история.
Нарисувай ми, какво сме дали на света,
прокудени, разпръснати в четири посоки.
Как във всяко кътче днес живее смелостта
на Българския дух и силата на словото.
Нарисувай ми, художнико, България!
Нарисувай я...така я нарисувай...
да кънти като камбанен звън в зора,
да отеква вярата в сърцата на децата ни.
26.11.2021г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
