Вдъхновено от скорошните събития на бургаското летище.
Нарисувай ми криле от огън.
Съгради ми от души олтар.
И нека от самотна свещ
превърна се в красив пожар.
Светец не съм. Не чакам
ред пред портите на Рая.
Едно пиано плаче в полумрака
и акордно възвестява Края...
Вземи ме, светли Азраел,
бъди ми сигурна утеха!
Простете, клетници, и вие,
що по моите следи поехте!
Нарисувай ми криле от огън.
И аз ще те даря със чудо -
очите, дето те прозряха,
Истино, под ореол от лудост.
© Александър Todos los derechos reservados
Виолета Томова