13 abr 2024, 12:32

Народопсихология (не по Хаджийски)

  Poesía
299 0 0

Уж все политиката бистри,

а тя си тече – все по-мътна.

И към Европа запътен

като по атлетическа писта,

пъхти, в отбой, и хока:

„Еросъюз ли? –

                                и той не е стока!“

 

За хала на нашето земеделие

ще обвини безусловно,

я зелето брюкселско,

                      я висш еврочиновник.

 

За казус подобен е сякаш изречено:

„На калпав х... и козината му пречи“.

 

Българинът и в най-бистрото

                                          да нагази,

преобръща го в блато.

 

В графата „Виновни“ вписва

дори ... географията.

 

„Напъвам с все сила на Запад“ –

                                            ще рече,

ала Дунавът е речище: тече

(сиреч, влече ни) обратно.“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...