Насаме със себе си

 /откъс№1/

         / ПОЕМА/

Замисля ли се за живота

си правя изводи така:

за мен той е една Голгота,

със малко радост и тъга.

Започван винаги с надежда,

но често пъти разпилян…

В какво се смисъла му свежда,

попиташ ли... и аз не знам.

Но знам, че времето не стига

и бързаш винаги припрян.

И поглед към Небето вдигаш,

на края му да бъдеш спрян!

И винаги си недоволен…

Оставаш  си несъвършен!

Със аргументи необорен,

но като всички  уморен.

Мечтаеш си във Обществото,

да срещнеш хора със мечти,

да те опази Бог от злото

и гафове да ти спести!

Да растеш във семейство здраво…,

Да имаш най добър съсед…

И Господ здраве да ти дава!

Животът ти - в „масло и мед“…

И гдето и да срещнеш хора,

да те посрещнат с хляб и сол,

да не си сложен във обора,

и те третират като вол!

И ти на всички да покажеш,

че истината си приел,

и истински в живота важиш,

глава пред Правдата си свел!