нашата история

Да раняваш е по-лесно, отколкото да плачеш,

да предаваш и просто напред да продължиш да крачиш.

Усетих го, това е номер лесен,

но ти ме нарани по начин тъй нечестен...

Обичал си ме бил, не можел си без мен,

тогава как живееш в този ден?

желаел си ме бил, но само щом ме няма,

не го разбирам аз това, търси ли се нещо, което е измама?

Очите ми недей забравя, въпреки че има други като тях,

усмивката ми ще те пленява винаги със искрен смях,

сълзите си ще крия както досега,

със тях мъката ще трия, за да не я усетиш никога.

С ръцете си мили и топли ще те пазя от всяка тъга,

дори да не ме виждаш до теб, аз ще съм тази, която винаги те обича сама,

дори и с други да ме сменяш, те никога няма да ме заменят,

не защото съм единствена, а защото само за мене ти си светът.

Ще вървя напред, излъгана, сама, ще се боря с всички сили аз за любовта,

дори и ти да не си този, който ще ми я даде,

ще ми напомняш винаги за аромат на рози,

този, който сърцето ми завзе...