Sep 19, 2007, 2:50 PM

нашата история

  Poetry
857 0 1

Да раняваш е по-лесно, отколкото да плачеш,

да предаваш и просто напред да продължиш да крачиш.

Усетих го, това е номер лесен,

но ти ме нарани по начин тъй нечестен...

Обичал си ме бил, не можел си без мен,

тогава как живееш в този ден?

желаел си ме бил, но само щом ме няма,

не го разбирам аз това, търси ли се нещо, което е измама?

Очите ми недей забравя, въпреки че има други като тях,

усмивката ми ще те пленява винаги със искрен смях,

сълзите си ще крия както досега,

със тях мъката ще трия, за да не я усетиш никога.

С ръцете си мили и топли ще те пазя от всяка тъга,

дори да не ме виждаш до теб, аз ще съм тази, която винаги те обича сама,

дори и с други да ме сменяш, те никога няма да ме заменят,

не защото съм единствена, а защото само за мене ти си светът.

Ще вървя напред, излъгана, сама, ще се боря с всички сили аз за любовта,

дори и ти да не си този, който ще ми я даде,

ще ми напомняш винаги за аромат на рози,

този, който сърцето ми завзе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...