11 oct 2009, 17:22

Нашенкият

  Poesía
829 0 7


         Нашенкият

 

Познавате ли господинът Нагодинов?

Той е началник дребен за властта.

Пред избори се срещаше с елита,

след тях набързо си смени цвета.

 

Нали приятелят му станал бе директор,

пост заместник сигурно му обеща,

изпъчи нашето момче корави плещи

и като оранжев гербер зацъфтя.

 

С колегите до избори говорил свойски,

сега обръща се на Ви и Господа

и ги измъчва с високомерност и обноски.

Колко мразят го така и не разбра.

 

Господинът шеф - провинциалната находка -

не усеща, че е смешен отстрани -

с мутренски гърди,поклащаща походка,

за любовници колежки ще лови.

 

Във времето на оцеляването трудно

внуши на подчинените страха -

за малка грешка ще наказва грубо,

ще взема им последната троха.

 

Сега нали има шанса да израства -

превърна се във местно мекере.

Некомпетентно, злостно интригантства.

Какво му пука, щом е нечие протеже.

 

 

Нагодинов е измислен и всяка прилика е случайна.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми,защото отразява истината в нашата действителност!Много такива мекерета се навъдиха днес.
  • А незнам дали за теб е случайна ама аз лично познавам доста такива хора във всякакви отрасли, но не е трябвало да се колебаеш, това си е самата истина за много хора, а какво по хубаво от това да пишеш истината ?
  • Много се колебах да го публикувам, но не съжалявам.Благодаря, ви за хубавите думи.
  • Толкова протежета, че да ти писне...Поздравления за позицията.
    Барона
  • Добре си го изрисувала Ани,за съжаление не е единствен този герой!
    Те неговите съименници, дребни и коварни, царуват в този свят!
    И на мен ми харесва! ПОЗДРАВ!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...