11.10.2009 г., 17:22

Нашенкият

827 0 7


         Нашенкият

 

Познавате ли господинът Нагодинов?

Той е началник дребен за властта.

Пред избори се срещаше с елита,

след тях набързо си смени цвета.

 

Нали приятелят му станал бе директор,

пост заместник сигурно му обеща,

изпъчи нашето момче корави плещи

и като оранжев гербер зацъфтя.

 

С колегите до избори говорил свойски,

сега обръща се на Ви и Господа

и ги измъчва с високомерност и обноски.

Колко мразят го така и не разбра.

 

Господинът шеф - провинциалната находка -

не усеща, че е смешен отстрани -

с мутренски гърди,поклащаща походка,

за любовници колежки ще лови.

 

Във времето на оцеляването трудно

внуши на подчинените страха -

за малка грешка ще наказва грубо,

ще взема им последната троха.

 

Сега нали има шанса да израства -

превърна се във местно мекере.

Некомпетентно, злостно интригантства.

Какво му пука, щом е нечие протеже.

 

 

Нагодинов е измислен и всяка прилика е случайна.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми,защото отразява истината в нашата действителност!Много такива мекерета се навъдиха днес.
  • А незнам дали за теб е случайна ама аз лично познавам доста такива хора във всякакви отрасли, но не е трябвало да се колебаеш, това си е самата истина за много хора, а какво по хубаво от това да пишеш истината ?
  • Много се колебах да го публикувам, но не съжалявам.Благодаря, ви за хубавите думи.
  • Толкова протежета, че да ти писне...Поздравления за позицията.
    Барона
  • Добре си го изрисувала Ани,за съжаление не е единствен този герой!
    Те неговите съименници, дребни и коварни, царуват в този свят!
    И на мен ми харесва! ПОЗДРАВ!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...