glezla (Станислава)
20 61
30 sept 2011, 9:04

Нашето Безвремие... 

  Poesía » De amor
725 0 7

Как искам времето за миг да спра,

веднъж поне до теб да се събудя...

Стрелките на часовника ще закова,

и в нашето безвремие ще се изгубя.

Да бъдем само двама, аз и ти

и тихата ни лудост помежду ни.

Не питам нищо, в твоите очи

погледът говори, вместо думи...

Да те прегърна, после да заспя,

притихнала на мъжкото ти рамо.

Колко по-красива би била нощта,

да знаех, че ще бъдем двама само...

Но времето тече, не спира,

задъхано в безумния си бяг.

Молитвата ми женска не разбира,

и по-бързо запрепуска чак.

Какво пък... с време и без време

в усмивката ти мога да се скрия,

с целувка часовника ще спреме,

това ще бъде нашата магия.

Най-хубавото време с тебе е,

и макар сега далеч от мен,

утре в нашето безвремие

пак ще претвориш нощта ми в ден!!!

© Станислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??