Нашето Безвремие...
Как искам времето за миг да спра,
веднъж поне до теб да се събудя...
Стрелките на часовника ще закова,
и в нашето безвремие ще се изгубя.
Да бъдем само двама, аз и ти
и тихата ни лудост помежду ни.
Не питам нищо, в твоите очи
погледът говори, вместо думи...
Да те прегърна, после да заспя,
притихнала на мъжкото ти рамо.
Колко по-красива би била нощта,
да знаех, че ще бъдем двама само...
Но времето тече, не спира,
задъхано в безумния си бяг.
Молитвата ми женска не разбира,
и по-бързо запрепуска чак.
Какво пък... с време и без време
в усмивката ти мога да се скрия,
с целувка часовника ще спреме,
това ще бъде нашата магия.
Най-хубавото време с тебе е,
и макар сега далеч от мен,
утре в нашето безвремие
пак ще претвориш нощта ми в ден!!!
© Станислава All rights reserved.
Благодаря!
