6 dic 2011, 11:02

Нашето заедно

  Poesía
934 1 2

НАШЕТО ЗАЕДНО

 

 

На мъжа ми

 

 

Ръка за ръка вървиме със теб

и порим морето живот.

Ти вечно отзад, аз вечно отпред -

една преварена любов.

 

Боли ме главата, боли те кракът

и отново е пълен боклукът.

Отдавна на теб съм ти взела страха,

отдавна тресе ни скуката.

 

От двайсет лета ти познавам дъха,

а ти ми познаваш ината.

Отдавна ми писна да бърша праха,

а ти да поемаш вината.

 

Ръка за ръка си живеем така -

животецът тихо и праведно.

А вече и мен заболя ме кракът,

но искам си нашето заедно.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИЯНА ФИЛИПОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих, Марияна. Всъщност, какво повече му трябва на човек от някой, с когото да дели и хубавите, и лошите моменти...
  • Ама че инат жена
    Хареса ми стихото, поздрави.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...