6.12.2011 г., 11:02

Нашето заедно

929 1 2

НАШЕТО ЗАЕДНО

 

 

На мъжа ми

 

 

Ръка за ръка вървиме със теб

и порим морето живот.

Ти вечно отзад, аз вечно отпред -

една преварена любов.

 

Боли ме главата, боли те кракът

и отново е пълен боклукът.

Отдавна на теб съм ти взела страха,

отдавна тресе ни скуката.

 

От двайсет лета ти познавам дъха,

а ти ми познаваш ината.

Отдавна ми писна да бърша праха,

а ти да поемаш вината.

 

Ръка за ръка си живеем така -

животецът тихо и праведно.

А вече и мен заболя ме кракът,

но искам си нашето заедно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИЯНА ФИЛИПОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих, Марияна. Всъщност, какво повече му трябва на човек от някой, с когото да дели и хубавите, и лошите моменти...
  • Ама че инат жена
    Хареса ми стихото, поздрави.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...