Наслада

nansuela (Нана)
55 74

4 abr 2006, 9:04

Poesía

651 0 0

Спи булевардът след дългия ден,

а ти тихичко спиш, сгушена до мен.

Тихо е навън, а шумно вътре в мен,

чувства се борят, като че ли са в плен.

Така с наведена глава на моето рамо,

с коси разпилени, приличаш на дете,

ах, сълзи напират в моето сърце.

От тази гледка ненагледна ме боли,

красива си, спи, спи… няма никога

да ти се наситя, няма никога

да спра да те обичам…

Няма да спя, не мога да се насладя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.