2 feb 2007, 12:29

Настояще

  Poesía
1.1K 0 2

 

Те бяха млади.

Те бяха невинни.

Просто искаха да изкарат още няколко стотин кинти.

 

И така разбиха онзи магазин.

Трябваха им още пари за амфетамин.

 

 

 

Защото животът навън е доста жесток.

Животът навън си е всъщност, паричен поток.

 

Но искам да ти кажа нещо, приятелю млад,

да си наркоман днес е жребий АБСОЛЮТНО жесток.

Защото да се друсаш, от обществото не е прието.

А да ходиш, като зомби означава, че от света около теб ПРОКЛЕТ си.

 

 

А те бяха млади.

Те бяха невинни.

И във всеки момент от своя живот, искаха да бъдат сюблимни.

 

Те не харесваха този свят, където най-важното

е, че си богат.

Не искаха парите да са техен Бог.

А искаха да бъдат себе си във този свят, към тях така суров.

Искаха да изживеят тези свои мечти.

 

 

А за това им трябваха още малко пари.

Не за лъскави дрехи.

Не да покрият своите невинни лъжи.

Искаха просто да бъдат сами,

в друг един свят, където музиката има цвят,

където всъщност изобщо не е най-важното да си богат.

Където сънищата са картини,

и няма нужда да се събират във дружини,

за да се потопят в нощта.

 

 

И така те разбиха онзи магазин, защото им трябваха още малко кинти за амфетамин.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Томов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,...така става...,но може и без разбиване...Поздрав!
  • в друг един свят, където музиката има цвят,

    където всъщност изобщо не е най-важното да си богат.

    Където сънищата са картини,

    и няма нужда да се събират във дружини,

    за да се потопят в нощта.
    ...
    Тъжна и жалка истина!

    И добре дошъл!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....