Те бяха млади.
Те бяха невинни.
Просто искаха да изкарат още няколко стотин кинти.
И така разбиха онзи магазин.
Трябваха им още пари за амфетамин.
Защото животът навън е доста жесток.
Животът навън си е всъщност, паричен поток.
Но искам да ти кажа нещо, приятелю млад,
да си наркоман днес е жребий АБСОЛЮТНО жесток.
Защото да се друсаш, от обществото не е прието.
А да ходиш, като зомби означава, че от света около теб ПРОКЛЕТ си.
А те бяха млади.
Те бяха невинни.
И във всеки момент от своя живот, искаха да бъдат сюблимни.
Те не харесваха този свят, където най-важното
е, че си богат.Не искаха парите да са техен Бог.
А искаха да бъдат себе си във този свят, към тях така суров.
Искаха да изживеят тези свои мечти.
А за това им трябваха още малко пари.
Не за лъскави дрехи.
Не да покрият своите невинни лъжи.
Искаха просто да бъдат сами,
в друг един свят, където музиката има цвят,
където всъщност изобщо не е най-важното да си богат.
Където сънищата са картини,
и няма нужда да се събират във дружини,
за да се потопят в нощта.
И така те разбиха онзи магазин, защото им трябваха още малко кинти за амфетамин.
© Емил Томов Всички права запазени