30 mar 2013, 11:10

Настроения

  Poesía » Otra
905 0 0

Ти често питала си как ухае
душата ти, когато си щастлива,
когато смееш се, когато плачеш,
когато чувстваш се отново жива.

 

Да бях художник, щях да те рисувам,
тъй цветна върху бялото платно,
как с люляци се кичиш и лудуваш
и заедно се сливате в едно.

Усмихнеш ли се нежно в утрин ранна,
потрепва бързо полският синчец,
цветята по градините, в гората,
за теб приготвят цветния прашец.

Когато си унила или плачеш
по стар приятел или от любов,
очите ти – безкрили водни лилии,
споделят с тебе тъжния си зов.

Щастлива, ах, когато си щастлива,
самата ти превръщаш се във цвят.
И розата тогава, и божурът,
с наслада пият твоя аромат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© sovichka Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...