7 sept 2007, 13:41

Насън...

  Poesía
1.3K 0 6

Когато безшумно нападнеш ме,
и с поглед рисуваш по моето тяло,
когато без поглед погледнеш ме,
това ще е наш`то начало...


Да, в празнотата на мрака ще светя,
за теб без сълзи ще заплача,
вместо Господ, с молитва аз теб ще извикам,
като клетва към тебе ще крача...


Когато, безмилостно, с поглед убиеш ме -
да, направи го... едва тогава ще ме имаш...
Когато с длани цялата закриеш ме -
знай, че парче от душата ми взимаш...


Сутрин ще бъда аз захар в кафето ти,
едновременно - горчива и сладка...
С горчилката ще убивам греховете ти
и в сладък грях за теб ще се превърна...


В съня ти ще влизам едва доловимо...
Усещаш ли полъха от косите ми?
Спи си. Ще се промъкна незабележимо!
Насън искам само да погледнеш в очите ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...