9 oct 2010, 13:24

Натрапчиво

  Poesía
957 0 3

Мирише ми на есен,

мирише ми на тебе.

Един сезон е, ала винаги горчи.

Дали е от листата, дето газя,

или натрапчиво сиротно време

докарва ми изпъдени сълзи -

познатата тъга, която мразя.

 

Мирише ми на спомен,

мирише ми на тебе.

Следите си остави и горчи.

Дали е от воала, дето газя,

или натрапчиво сиротната ръка

докарва ми изпъдени мечти -

халката в шкафа, дето мразя.

 

 

                                      

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...