9 oct 2010, 13:24

Натрапчиво

  Poesía
954 0 3

Мирише ми на есен,

мирише ми на тебе.

Един сезон е, ала винаги горчи.

Дали е от листата, дето газя,

или натрапчиво сиротно време

докарва ми изпъдени сълзи -

познатата тъга, която мразя.

 

Мирише ми на спомен,

мирише ми на тебе.

Следите си остави и горчи.

Дали е от воала, дето газя,

или натрапчиво сиротната ръка

докарва ми изпъдени мечти -

халката в шкафа, дето мразя.

 

 

                                      

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...