Мирише ми на есен,
мирише ми на тебе.
Един сезон е, ала винаги горчи.
Дали е от листата, дето газя,
или натрапчиво сиротно време
докарва ми изпъдени сълзи -
познатата тъга, която мразя.
Мирише ми на спомен,
мирише ми на тебе.
Следите си остави и горчи.
Дали е от воала, дето газя,
или натрапчиво сиротната ръка
докарва ми изпъдени мечти -
халката в шкафа, дето мразя.
© Емили All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!