Мирише ми на есен,
мирише ми на тебе.
Един сезон е, ала винаги горчи.
Дали е от листата, дето газя,
или натрапчиво сиротно време
докарва ми изпъдени сълзи -
познатата тъга, която мразя.
Мирише ми на спомен,
мирише ми на тебе.
Следите си остави и горчи.
Дали е от воала, дето газя,
или натрапчиво сиротната ръка
докарва ми изпъдени мечти -
халката в шкафа, дето мразя.
© Емили All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!