Научих

3 may 2019, 23:34

Poesía » Filosófica

491 0 0

Мина топъл, животворен вихър
и събуди новата надежда,
а в деня - разцъфнала и тиха -
светлината бавно се оглежда.

Необятът диша с жар, от пещи,
а зеницата на Слънцето ликува
и над сенки, облаци и вещи
хоризонтът гръмко тържествува.

Знам, че губим пътища, надежда!
Знам, че се оказваме - и в плен.
Затова научих - да се вглеждам -
в себе си и в хората край мен!

~~~~~
Лъчиста

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.