Научих се да плача без сълзи
и да говоря с поглед – не със думи,
да виждам със затворени очи,
сама да страдам в тихата си лудост.
Научих се да бъда просто жива:
не че живея - само съществувам!
Да лъжа всички колко съм щастлива,
на безразлична все да се преструвам.
Научих да се смея без причина,
да бъда клоун в личната си драма.
Отдавна всички чувства си заминаха:
сега съм бездна - тъмна и голяма. ...