LJULJU (Люба Георева) LJULJU (Люба Георева)
52
15 jul 2011, 23:50

Научих се

1.7K 1 14

Научих се да плача без сълзи

и да говоря с поглед – не със думи,

да виждам със затворени очи,

сама да страдам в тихата си лудост.

 

Научих се да бъда просто жива:

не че живея - само съществувам!

Да лъжа всички колко съм щастлива,

на безразлична все да се преструвам.

 

Научих да се смея без причина,

да бъда клоун в личната си драма.

Отдавна всички чувства си заминаха:

сега съм бездна - тъмна и голяма.

 

Научих се дори без теб да дишам,

да стена даже и без звук, уви:

Не мога само да не те обичам,

а ако можеш - ти ме научи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люба Георева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0