Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18133
7 oct 2020, 9:56  

Навярно 

  Poesía » Filosófica
197 3 5

Пребит, денят ми лази и към заник се примъква,
от лакти ръбести - ребрата му са счупени.
А за кураж - площадният ни глашатай се пръква
и обещава ни химери - скъпо купени.

 

На прага изтривалката ми в колики се свива,
а телевизорът - с мигрена и повръщане.
И дървен философ от пусто в празното прелива,
любов на кредит и без опция за връщане.

 

Дали ще ме приеме песът в своята къщурка?
Денят ранен грижливо нежно ще оближе то.
Додето сън по миглите му тихо защрапурка...
Навярно.  Че болят на алтруисти грижите.   

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??