Навярно
Пребит, денят ми лази и към заник се примъква,
от лакти ръбести - ребрата му са счупени.
А за кураж - площадният ни глашатай се пръква
и обещава ни химери - скъпо купени.
На прага изтривалката ми в колики се свива,
а телевизорът - с мигрена и повръщане.
И дървен философ от пусто в празното прелива,
любов на кредит и без опция за връщане.
Дали ще ме приеме песът в своята къщурка?
Денят ранен грижливо нежно ще оближе то.
Додето сън по миглите му тихо защрапурка...
Навярно. Че болят на алтруисти грижите.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
