Понякога съм тиха, много тиха
и пъзели подреждам - от неделите,
които понеделнишки ми скриха,
и чувството за хумор, и капелата.
И като вятърът - сред житна нива,
рисувам с аромата на канелата,
кръг, който до предчувствие размива,
онази обич - далата и взелата.
Фантазията драми режисира,
отзад напред броейки ми разделите.
Понякога дори ми се умира.
Насън е все. А будна - съм от смелите...