Понякога съм тиха, много тиха
и пъзели подреждам - от неделите,
които понеделнишки ми скриха,
и чувството за хумор, и капелата.
И като вятърът - сред житна нива,
рисувам с аромата на канелата,
кръг, който до предчувствие размива,
онази обич - далата и взелата.
Фантазията драми режисира,
отзад напред броейки ми разделите.
Понякога дори ми се умира.
Насън е все. А будна - съм от смелите...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Нека е прекрасна пролетта ви, приятели!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
