31 dic 2006, 19:04

Наздраве българи!!!

  Poesía
876 0 8

Наздраве на всички истински българи!



Възхищавам се на толкова много таланти!

Боже мой, България ражда прекрасни чеда!

А защо ли тук-таме по света - "нещастник",

ни подценяват, като хора от "втора ръка".


Може да сме по-различни от тях -"напредналите"

но това не значи, че сме под световните нива.

Всеки ден се сблъсквам с умовете им промити

и оценявам нашата груба, но истинска чистота.


Моля се Новата, чакана две хиляди и седма

да е благотворна, да е по-добра и щедра!

Да помисли не само за силните, а да протегне

спасителна ръка към слабите и бедните!


Нека всеки да вдигне чаша за наздравица!

Всеки, пред своята - оскъдна или отрупана маса!

И дано светът най - сетне да ни даде шанса,

да му покажем нашата истинска класа!!!


Наздраве българи! Където и да сте по широкия свят!

Обичайте, до последния си час нашата България!

Търсете я, както  невръстното, беззащитно дете

търси и не може да живее без своята Майка!
                                      Наздраве Родино, за теб!!!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...