Не беше пролет
Мъгла и мрак! На пролет не прилича.
Слънцето не грее, едва наднича.
Ветреца тихо във вечер звездна,
глас извива в песен нежна.
И в трепет дочаках лято знойно,
срещаш несгодите спокойно.
Защото и хляба и солта
се крият в теб и в мисълта.
На две да счупя хляба,
да го разделя по равно трябва.
Очите не заспиват гладни.....
Пият вяра, а остават жадни!....
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados