25 ene 2006, 20:29

Не бива

Poesía

1.1K 0 0

Не бива да свършва нощта!
Държа я във своята мисъл.
Страхувам се...
на скалите преливат се
наште тела...
Не бива да свършва,
не бива!

Петлите започват да плашат.
Как грачат, как грозно пищят!
Любов недогалена, зная,
че когато се съмне,
както сгушен си в мене сега,
ще пораснеш на ръст,
ще си тръгнеш.

После аз ще си тръгна и пак
с всеки поглед към друг,
теб ще търся.
Ще проклинам нощта,
че дойде - хей така,
без да питаш какво
ще ми струва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0