Не бива да свършва нощта!
Държа я във своята мисъл.
Страхувам се...
на скалите преливат се
наште тела...
Не бива да свършва,
не бива!

Петлите започват да плашат.
Как грачат, как грозно пищят!
Любов недогалена, зная,
че когато се съмне,
както сгушен си в мене сега,
ще пораснеш на ръст,
ще си тръгнеш.

После аз ще си тръгна и пак
с всеки поглед към друг,
теб ще търся.
Ще проклинам нощта,
че дойде - хей така,
без да питаш какво
ще ми струва.