Не бива да свършва нощта!
Държа я във своята мисъл.
Страхувам се...
на скалите преливат се
наште тела...
Не бива да свършва,
не бива!
Петлите започват да плашат.
Как грачат, как грозно пищят!
Любов недогалена, зная,
че когато се съмне,
както сгушен си в мене сега,
ще пораснеш на ръст,
ще си тръгнеш.
После аз ще си тръгна и пак
с всеки поглед към друг,
теб ще търся.
Ще проклинам нощта,
че дойде - хей така,
без да питаш какво
ще ми струва.
© Инчето Линчето All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
