Вив (Ваня)
14 14
9 ago 2006, 18:35

Не бяха ми останали сълзи 

  Poesía
1015 0 4


Дойде при мен с сърце разбито
и моето сърце ти подарих,
дойде при мен с очи пресъхнали
и сълзите ти подарих.

И бяхме весели, щастливи
изпълнени със пламък нов,
обичахме и двамата живота
осмислен от една любов.
 
В един прекрасен октомврийски ден,
сърцето ми туптеше, сякаш ще изкочи,
а ти дойде, притисна се до мен
и каза ми, че всичко тук приключи.

Прекрасна съм била, не съм била за теб,
ти само болка можел си да причиняваш,
затуй отдръпваш се назад,
отказваш и сърцето ми да притежаваш.

И тръгна си със сълзи на очи,
сърцето те болеше - но търпеше,
и колкото да исках да заплача
не бяха ми останали сълзи!

© Ваня Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не познавам, нито една от вас, но ви благодаря за мнението - за отрицателното също. Усмивки!
  • на мен ми хареса и ме трогна-много искрен стих!
    Веси
  • Честно казано, не ми хареса.Сори!фОРМАТА Е ЕЛЕМЕНТАРНА.Тия, дето са писали, че е хубаво, или те лъжат или много те обичат...Но какво значи моето нищожно мнение пред 17 души, които са го чели, а не са писали нищо...
  • Стихотворението ти е просто прекрасно!поздрави!
Propuestas
: ??:??