Не бяха ми останали сълзи
Дойде при мен с сърце разбито
и моето сърце ти подарих,
дойде при мен с очи пресъхнали
и сълзите ти подарих.
И бяхме весели, щастливи
изпълнени със пламък нов,
обичахме и двамата живота
осмислен от една любов.
В един прекрасен октомврийски ден,
сърцето ми туптеше, сякаш ще изкочи,
а ти дойде, притисна се до мен
и каза ми, че всичко тук приключи.
Прекрасна съм била, не съм била за теб,
ти само болка можел си да причиняваш,
затуй отдръпваш се назад,
отказваш и сърцето ми да притежаваш.
И тръгна си със сълзи на очи,
сърцето те болеше - но търпеше,
и колкото да исках да заплача
не бяха ми останали сълзи!
© Ваня All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не познавам, нито една от вас, но ви благодаря за мнението - за отрицателното също. Усмивки!
-
на мен ми хареса и ме трогна-много искрен стих!
Веси -
Честно казано, не ми хареса.Сори!фОРМАТА Е ЕЛЕМЕНТАРНА.Тия, дето са писали, че е хубаво, или те лъжат или много те обичат...Но какво значи моето нищожно мнение пред 17 души, които са го чели, а не са писали нищо...
-
Стихотворението ти е просто прекрасно!поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
