flang (Димо)
14 7
8 ago 2008, 12:17

Не чети 

  Poesía » Otra
705 0 2

Никой никога няма да ме види по гръб,

макар че никога не ми е пукало за тъпите копелета,

никога не ми е пукало и за теб.

Аз съм като една шибана котка:

падал съм от високо,

но винаги на краката си,

и все още падам, и не знам накъде,

май този път ще си счупя гръбнака.

 

Вече на никой не му пука за нощите,

прекарани в малката, тъмна стаичка,

на мен не ми пука,

на теб не ти пука,

дори и на баба ти не й пука,

а, аз продължавам да падам,

подобно на птица с ренено крило.

Ние сме по-глупави и от билярдни топки:

правим всичко по трудният начин,

а всичко би могло да е толкова лесно.

Защо трябва да ми пука за бездомните

или за болните?

Защо трябва някой да умре, че да получи цветя?

Любовта не е нищо друго освен натрапчива мисъл,

създадена от любовни романи.

 

Всички гоним идеали,

а дори не си мием краката,

или може би само аз не ги мия...

Винаги съм се питал къде съм.

Помня, че там, горе, някой ми каза, УМРИ

и аз се родих.

© Димо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И все пак, Димо, светът съществува все още, защото са останали добри хора, защото те са храм на надеждата, вярата и любовта. Ако и те се откажат? Какво би станало с всички?
  • Тъжно!!!Смразяващо!!!Докоснах тъжната реалност през твоя поглед!!!
    И все пак ми хареса!!!Поздрав!!!
Propuestas
: ??:??