Не чети
Никой никога няма да ме види по гръб,
макар че никога не ми е пукало за тъпите копелета,
никога не ми е пукало и за теб.
Аз съм като една шибана котка:
падал съм от високо,
но винаги на краката си,
и все още падам, и не знам накъде,
май този път ще си счупя гръбнака.
Вече на никой не му пука за нощите,
прекарани в малката, тъмна стаичка,
на мен не ми пука,
на теб не ти пука,
дори и на баба ти не й пука,
а, аз продължавам да падам,
подобно на птица с ренено крило.
Ние сме по-глупави и от билярдни топки:
правим всичко по трудният начин,
а всичко би могло да е толкова лесно.
Защо трябва да ми пука за бездомните
или за болните?
Защо трябва някой да умре, че да получи цветя?
Любовта не е нищо друго освен натрапчива мисъл,
създадена от любовни романи.
Всички гоним идеали,
а дори не си мием краката,
или може би само аз не ги мия...
Винаги съм се питал къде съм.
Помня, че там, горе, някой ми каза, УМРИ
и аз се родих.
© Димо All rights reserved.
