15 abr 2010, 0:35

Не(чо)вечен

  Poesía
715 0 2

Не(чо)вечен

 

Да се смееш на себе си. Като гробар

да се ровиш, зариваш - ухилен и зъл.

Да се съдиш, виниш и помилваш – не цар,

а с корона-рога май на власт си дошъл…

 

Да изсмукваш от себе си топлата кръв,

да я сменяш с напитка без болка и щит;

да запомняш победата и да си пръв

със един тук предаден, един там убит…

 

Да си карпедиемовски и саможив;

да си нямаш мечта, нито страх, нито блян.

И да спиш със живота - спинозен и див...

... да се будиш по-празен, не-вечен и сам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво!
  • Еееее....не е истина как дяволски добре си го описала!Разбиващо е...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...