Не(чо)вечен

15 апр. 2010 г., 00:35

Поэзия

580 0 2

Не(чо)вечен

Да се смееш на себе си. Като гробар

да се ровиш, зариваш - ухилен и зъл.

Да се съдиш, виниш и помилваш – не цар,

а с корона-рога май на власт си дошъл…

Да изсмукваш от себе си топлата кръв,

да я сменяш с напитка без болка и щит;

да запомняш победата и да си пръв

със един тук предаден, един там убит…

Да си карпедиемовски и саможив;

да си нямаш мечта, нито страх, нито блян.

И да спиш със живота - спинозен и див...

... да се будиш по-празен, не-вечен и сам...