11 jun 2008, 8:36

не... до... боля... 

  Poesía » Otra
750 0 9

О, боли...
Как боли - не знаеш...
И във удар затръшнах
врата...
Ти със друга...
без да узнаеш...
аз видях... самота...
Не заспах,
не спя оттогава,
само дълго притварям очи...
Замълчах,
мълча до забрава...
Но отвътре не спира...
боли...
Изкрещях самотно
на прага.
После влязох при теб...
Докога?
Раната бавно минава,
белегът зарида...

 

© Кати Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Боли...Но в болката сме истински, но в болката сме себе си.След болката отново ще обичаме...
  • Болезнено изживяно, но красиво. Поздравления
  • Усетих, че те боли! Поздрав за стиха!
  • Какво да ти напиша-личат си белезите и болят
  • Раната бавно минава,
    белегът зарида...

    Поредния белег от любов...
    Поздрав!
  • силна емоция...писано с наранена душа...
    много ме натъжи...понякога любовта ни носи най-голямата болка...
    прегръщам те с обич.
  • Раната бавно минава,
    белегът зарида...
    Раната затова е рана,за да боли и да напомня за себе си.Животът е изпълнен с рани и със болка - и всички ние цял живот се опитваме да разберем как да направим така че да ни боли по-малко...и все не успяваме..
  • Поздрав!!!
    Браво!!!
  • Ох, чудесно е в своята раздирателност...
    Браво!!!
Propuestas
: ??:??