О, боли...
Как боли - не знаеш...
И във удар затръшнах
врата...
Ти със друга...
без да узнаеш...
аз видях... самота...
Не заспах,
не спя оттогава,
само дълго притварям очи...
Замълчах,
мълча до забрава...
Но отвътре не спира...
боли...
Изкрещях самотно
на прага.
После влязох при теб...
Докога?
Раната бавно минава,
белегът зарида...
© Кати Todos los derechos reservados