18 may 2007, 10:41

Не е ли по-добре да се напоркаме?

  Poesía
920 0 16
Повярвах ти! За първи път! От снощи...
... си твърде катедрална за безбожие,
сред свещите, които не запалихме,
прикривайки се в тяхното подножие.

Помолих те! Да почнем! Наобратно...
... от гроб към гръд, от старци към сукалчета.
Така ще бъде по-добре стократно,
а и любов ще има - скрил съм две мускалчета.

Прегърнах те! За малко! Недокоснато...
... остана виното, нагънато под корка.
Така едва ли ще прокопсаме...
Не е ли по-добре да се напоркаме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Драгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • машала! Евала! Аферим!

    ма да ни са надуиш сига))))))
  • Оригинален стих!
    Поздрави!
  • Поздравления!
    Хареса ми стихът ти!
  • допадна ми ... различен си!
    поздрвчета!
  • Ще се опитам да отговоря на всички:Креми,тя музата наистина ме е завладяла тия дни-причината сте всички ВиеГери,вярно е че л бовта опива,но със вино по я биваИвелина,щом главата,се отказва от борбата,ний ще продължим играта,без нея-само с чудесатаКазват се Нилсън,това е така,но нали за това,всички пием сега,за да можем да кажем дори и неща,които приличието в нас подържаЧовеко,Станоева,приятелко моя,аз съм винаги насреща,щом опрем до запояБлагодаря за вярата МаяДали е йе или не ие,не зная аз във тоя час,за мене важно е че йе,и Инджева ми дава гласДелфи,10 е добре,за сутрешните бесовеБлагодаря ти СветославАни,аз ще попочерпя то се знае,който иска-пред лъвовата чешма да се пошляеЕтчи,сори за финала,просто моята Валхала,винаги е с алкохол...което явно си е автоголВенец,благодаря за комплимента-музиканта в мене оцени моментаБуболече,много ти благодаря,че оргинален виждаш ме сегаВълшебницо,не мога да узная,дали ще е завинаги това...но от все сърце-БлагодаряИна,музата ми е велика-приятели се тя нарича

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...