Не е ли по-добре да се напоркаме?
Повярвах ти! За първи път! От снощи...
... си твърде катедрална за безбожие,
сред свещите, които не запалихме,
прикривайки се в тяхното подножие.
Помолих те! Да почнем! Наобратно...
... от гроб към гръд, от старци към сукалчета.
Така ще бъде по-добре стократно,
а и любов ще има - скрил съм две мускалчета.
Прегърнах те! За малко! Недокоснато...
... остана виното, нагънато под корка.
Така едва ли ще прокопсаме...
Не е ли по-добре да се напоркаме?
... си твърде катедрална за безбожие,
сред свещите, които не запалихме,
прикривайки се в тяхното подножие.
Помолих те! Да почнем! Наобратно...
... от гроб към гръд, от старци към сукалчета.
Така ще бъде по-добре стократно,
а и любов ще има - скрил съм две мускалчета.
Прегърнах те! За малко! Недокоснато...
... остана виното, нагънато под корка.
Така едва ли ще прокопсаме...
Не е ли по-добре да се напоркаме?
© Николай Драгиев All rights reserved.
