Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18120
5 nov 2020, 12:05  

Не грахово зърно 

  Poesía » Otra
200 3 7

Самотен шут изказва съжаление
и носи се мълва, под балдахините,
че принцът, за беда, но без съмнение,
нецарствено, си пада по слугините.

В каляска никой не превръща тиквата
и кръстницата валя се, в бордеите.
От люлката, до гроба явно свиквате,
с типичната сервилност, на лакеите.

Все нещо има сбъркано, оплетено,
картината не си личи по щрихите.
Принцеските обувки са подпетени,
на меден месец, с друга са женихите.

Макар, че синя е кръвта, безспорното,
танцуващо на бал и погребение,
присмива се в очите, на придворните,
изпратило принцесата, в забвение.

И приказката, не еднa излъгала,
царкини - жаби, още непрегърнати...
Зависи май от призмата и ъгъла,
не грахово, куршумено е зърното...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Усмихнахте деня ми, благодаря!
  • Куршумчето е като три зърна.
    Принцът си пада ПО слугините - и реално върху.
    Хареса ми - приказно-реалистично-остроумно.
  • "-Аз съм кралицата! А ти кой си??... придворното магаре!"
  • Успяла си да надградиш приказния вътък, обагрен от твоята артистична, философски настроена душа, Наде!
    И, макар да познавам вече поетичния ти гейзер, успя да ме изненадаш, както си го правила винаги! Браво!👏🌹💕
  • Не, Дари, много е важно да излезеш от приказката на магаре, но с чест.
  • Благодаря ви!
  • Много философски - артистично и приказно - неидилично
    В избор на читателя - аз...си го слагам!
Propuestas
: ??:??