Не грахово зърно
Самотен шут изказва съжаление
и носи се мълва, под балдахините,
че принцът, за беда, но без съмнение,
нецарствено, си пада по слугините.
В каляска никой не превръща тиквата
и кръстницата валя се, в бордеите.
От люлката, до гроба явно свиквате,
с типичната сервилност, на лакеите.
Все нещо има сбъркано, оплетено,
картината не си личи по щрихите.
Принцеските обувки са подпетени,
на меден месец, с друга са женихите.
Макар, че синя е кръвта, безспорното,
танцуващо на бал и погребение,
присмива се в очите, на придворните,
изпратило принцесата, в забвение.
И приказката, не еднa излъгала,
царкини - жаби, още непрегърнати...
Зависи май от призмата и ъгъла,
не грахово, куршумено е зърното...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
