Самотен шут изказва съжаление
и носи се мълва, под балдахините,
че принцът, за беда, но без съмнение,
нецарствено, си пада по слугините.
В каляска никой не превръща тиквата
и кръстницата валя се, в бордеите.
От люлката, до гроба явно свиквате,
с типичната сервилност, на лакеите.
Все нещо има сбъркано, оплетено,
картината не си личи по щрихите.
Принцеските обувки са подпетени,
на меден месец, с друга са женихите. ...