24 jun 2008, 13:38

Не и отново 

  Poesía
831 0 3
Срещам хора всеки ден,
те говорят за любовта,
а тя не среща мен.
Какво е това чувство прекрасно?
Искам един ден да ми стане ясно...

Сама ли ще съм до живот?
Все пак съм човек и аз искам да съм с някой до гроб.

Господи, прости ми за това, което бях!
Сега се чувствам сякаш съм потънала във грях.
Две години минаха, откакто срещнах теб.
Не мога да те забравя и пак пиша за теб този куплет...

Колко щастливи двамата бяхме,
сякаш във приказка играхме,
но всяка приказка край си има,
по дяволите и нашия ли дойде и пак почвам поредната рима...

Искам ли времето да върна
и пак сладко да те прегърна?
Целувка нежна по нослето да усетя,
но не, не... мисля, че ще те претрепя,
ако пак се случи това с мен!
Не искам пак да мисля за теб до последния ми ден!

© Мариана Манева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • БЕ не ги слушаи тия загорелки .Продължаваи и от мен да знаеш колкото повече те мразят толкова си по добър в това което правиш
  • Ами, да ни кажа честно, на твоите години, не то отиват подобни думи...
    Има някаква идея но няма добра реализация...
  • що не се пробваш в рап средите?
Propuestas
: ??:??