Не и отново
те говорят за любовта,
а тя не среща мен.
Какво е това чувство прекрасно?
Искам един ден да ми стане ясно...
Сама ли ще съм до живот?
Все пак съм човек и аз искам да съм с някой до гроб.
Господи, прости ми за това, което бях!
Сега се чувствам сякаш съм потънала във грях.
Две години минаха, откакто срещнах теб.
Не мога да те забравя и пак пиша за теб този куплет...
Колко щастливи двамата бяхме,
сякаш във приказка играхме,
но всяка приказка край си има,
по дяволите и нашия ли дойде и пак почвам поредната рима...
Искам ли времето да върна
и пак сладко да те прегърна?
Целувка нежна по нослето да усетя,
но не, не... мисля, че ще те претрепя,
ако пак се случи това с мен!
Не искам пак да мисля за теб до последния ми ден!
© Мариана Манева All rights reserved.