Започна да мълчиш. Намрази ме. Защо ме караш понякога сама да си говоря? Знаеш ли? Я по-добре да си вървиш, че ми омръзна с тебе да се боря. Нагарчаш ми. Влудява ме изцъкления поглед. Какво си мислиш... Че може да ме промениш? Не става! Просто забрави! Не мога никога да бъда друга. За какво съм ти смирена?... И покорна. Да ме обсебваш по-лесно със лъжи? Никога не бих могла да вляза в друга кожа... Това съм аз, дори да те боли. Не можеш над душата ми да властваш! Тя иска собствени крила и свобода, за да лети, когато наистина потрябва. Щом искаш на тебе да приличам, без възух още утре ще умра... Ако ме обичаш, запази ме! Душа на ангел. И жена!
Изповед-битка за емоционален суверинитет.Отхвърляне на покорството,но
заедно с това зов за обич и разбиране.Сблъсък на две крайни емоционални състояния,разиграни мило и обезсърчаващо,призоваващи любов
по един красив начин...Таланта на автора е очевиден..
Така е. Не може да сме образ и подобие на някой. Всеки има свой свят и собствени съкровени чувства и мисли. Ако толкова лесно се уподобявахме, в този свят щяхме да сме еднакви. А това е адски безинтересно и скучно. Поздравявам те! Искрено!
"Тя иска собствени крила
и свобода, за да лети,
когато наистина потрябва."
Отново чудесно изпълнение Веси!А финалът ти "Душа на ангел. И жена! "
е направо съвършен!
Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.